Първият автоматичен пожарогасител, за който има някакви сведения и записки бил патентован в Англия през 1723 г. от Амброуз Годфри, известен за времето си химик. Състоял се е от буре с гасителна течност, към което имало калаен съд с барут. То било свързано със система от фитили, които запалени, експлодирали барута и разпръсвали течния разтвор. Разпространението на устройството вероятно е било ограничено, единствено вестник Брадли Уийкли от 7 Ноември 1723 година коментира ефективността му при потушаването на пожар в Лондон.

 Модерният пожарогасител е изобретен от британският капитан Джордж Уилям Манби през 1818 година. Състоял се е от меден съд от 3 галона (13,6 литра) със т. нар. перлена пепел (разтвор от калиев карбонат) напълнена чрез сгъстен въздух.

  Пожарогасителят със Содна киселина бил изобретен и патентован през 1923 г. от офицера на унгарската пожарна Корнел Силвай. Неговият пожарогасител използвал реакцията на разтвор на Натриевия бикарбонат и Сярна киселина, за да изхвърли струя с вода към огъня. Шишенце с концентрирана Сярна киселина било окачено в съда . В зависимост от типа на пожарогасителя, шишенцето можело да се счупи по два начина. Единият използвал бутало за счупването му, докато другият освобождавал оловна тапа, която иначе държала затворено шишенцето. Когато киселината се смесела с бикарбонатния разтвор, полученият Въглероден диоксид се изстрелвал, притискайки водата, която излизала под налягане от металния съд през струйник или къс маркуч.

  Около 1912 Пирен изобретява пожарогаситела с Въгрероден тетрахлорид (СТС), при който течния разтвор сбил изстрелван от месингов или хромен съд чрез ръчна помпа. Капацитетът му е бил най-често 1,1 л. или 0,6 л. но някъде се е срещали големини до 9 л. По-нататъшните вариации се състояли от стъклена бутилка”бомба”, напълнена с течност и предназначена да се хвърли в основата на огъня.

  Въглеродният тетрахлорид (СТС) се изпарява, и причинявайки химична реакция гаси огъня. Този пожарогасител е бил подходящ при запалване на течности и електрически пожари и е бил популярен за моторните превозни средства през следващите 60 години. През 40-те години на 20-ти век в Германия се изобретява течния хлоробромометан (СВМ) за използване в авиацията. Веществото било по-ефективно и по-малко токсично от Въгреродния тетрахлорид и е било в употреба до 1969 година. Метил бромидът е открит като гасителен агент през 20-те години на миналия век и бил широко използван в Европа. Той е газ с ниско налягане, работещ за възспирането на верижна та реакция на огъня, но е най-високо токсичния от изпаряващите се течности, използвани до 60те години на 20-ти век. Парата и горенето на всички изпаряващи се продукти били много отровни и можели да причинят смърт в ограничено пространство.

Поддръжка на пожарогасителите

  В повечето страни по света се изисква регулярна поддръжка на пожарогасителите от компетентен служител, за да работи ефективно и безопасно, като част от нормативите по сигурността. Липсата на такава поддръжка може да доведе пожарогасителя да не се задейства, когато е необходимо или до скъсване на корпуса, причинено от налягането. Дори и днес има тежки инциденти заради есплодиране на корозирали пожарогасители.

  Според приетите норми на Международния Пожарен Кодекс са необходими прегледи за налягането при манометъра и за достъпността на пожарогасителя веднъж месечно, както и преглед от квалифициран техник всяка година. Задължително е и тестване на хидростатичното налягане на всички пожарогасители, на всеки 5 години за водните и СО₂ модели и на най-малко 12 години за праховите.

  В момента в някои страни се обсъжда варианта да се премахне изискването за толкова често наблюдение след като пожарогасителите могат да имат електронен мониторинг. Според NFPA системата трябва да осигурява записи във формата на електронен дневник. Системата трябва също така да извършва мониторинг на физическото състояние, вътрешното налягане и дали има пречки за използване на пожарогасителя като затруднен достъп до него и други. В случай, че някои от гореспоменатите причини е налице, системата изпраща сигнал на упълномощените органи за да обезпечат нормалното му функциониране. Електронното наблюдение (мониторинг) може да бъде по кабел и безжично.